“Ако от дълго време насам търсите работа или даже кариера, но
кризата постоянно отлага и отдалечава шансовите Ви да си намерите
достойно препитание, бихте могли да кандидатствате в моята фирма за IT
услуги през интернет и аз да Ви наема по легален и приличен трудов
договор (с предвидените осигуровки и социални придобивки по Кодекса на
труда), при това без прекалени формалности със cv-та, съставяне на
автобиографии (резюмета) и писане на мотивационни писма (понеже имам
добра обучителна програма за сътрудници) и да Ви настаня в приличен
офис, в центъра на града (шопинг центъра) …”
Тук бързам да направя една пауза и леко отклонение, за да уточня, че това не е моя статия, а на
унгарския блогър Андор Якаб,
който я публикува в своя блог през лятото на 2011 година. Тя е
посветена на отношенията работник, работодател и държава, като главни
субекти в областта на трудовата заетост и главно на това, как държавата
му се опитва да си измие ръцете по отношение на конституционните си
задължения за осигуряване работа на своите граждани, като натоварва
него и останалите работодатели и предприемачи с неприсъщи за тях
социални задължения.
От момента на излизането си, тази статия е масово обсъждана в унгарските интернет форуми и медии, а след като беше преведена на
английски, а оттам и на редица други европейски езици, в т.ч. и
български- обсъжданията се пренесоха и в много други страни от позакъсалата с
пазара на труда поради кризата Европа. По този начин, тази писанка
предизвиква и до днес диаметрално противоположни реакции от възторжени
приветствия и одобрения, през злъчни подмятания относно способностите
на Андор като предприемач и работодател, до неистова омраза и обвинения
в трудова експлоатация и човеконенавистност.
Поради
това, че съм бизнес консултант по надомна работа и интернет доходи (от
17 години насам), реших и аз да направя един авторизирано-коментаторен
прочит на повдигнатия от г-н Якаб работническо - работодателски казус,
но като го поставя в контекста на досегашния мой практически опит в
осигуряването на работа и трудова заетост, повлиян от хиляди конкретни
случаи и ситуации, а също и с оглед конкретните законово-нормативни
условия за осигуряване на трудова кариера, заетост и доходи в България.
Е,
сега вече, след направеното уточнение, можем да продължим с казуса на
г-н Якаб, от три абзаца по-горе, с неговите следващи разсъждения. Ето
как продължава той: «Това не е блудкав телемаркетинг или поредната
измама с работа. При мен бихте изпълнявали наистина сериозна работа,
която изисква високо квалифицирани трудови навици и умения, точно по 8
часа на ден, не повече от 5 дни в седмицата. Бих ви наел на съвсем
законна работа по трудов договор и даже бих ви плащал полагащите се
данъци и осигуровки. Бих могъл да осигуря подобна трудова заетост на
поне дузина хора, но няма да го направя - и ето защо.
Преди
всичко, не бих наел на работа жена, въпреки феминистките претенции за
равенство на половете (за какво равенство изобщо може да става дума,
даже и от пръв поглед). Но причината за мен в случая е много проста:
жените раждат деца. Разбира се, аз нямам правото да ги питам искат ли
да раждат. Ако бих имал такова право и тя би отговорила, тя би могла
умишлено да ме излъже. Или в последствие да промени решението си и да
ме постави пред свършен факт - при това и законодателството ще е на
нейна страна.
Но
все пак, не ме разбирайте превратно. Нямам проблем с това, че жените
раждат деца. Аз самият съм се появил така на бял свят, и моите децата
също. Не бих взел на работа млада жена, защото е съвсем нормално до
година - две тя да забременее и когато тя чака дете, ползва дълги дни
болнични, после излиза в "майчинство" за цели три години, като аз нямам
право по закон да я уволня. А ако поиска две (или повече) деца,
отпуската й ще трае вече цели шест години и никой не ме пита (а и кого
ли го интересува) какво ще правя аз през цялото това време. Тя има
права, а аз … съм задължения! (от къде на къде?!)
Вложил
съм време, нерви, пари във висококвалифицирано и съвсем конкретно
работоосигуряващо фирмено обучение и тъкмо нещата потръгват, хоп …
майчинство. Разбирам, човешко е. Но междувременно работата, естествено,
така или иначе трябва да се върши и се налага от немай къде да наема на
освободеното работно място някой друг, който ще работи вместо нея (пак
обучение, пак разходи), докато тя прекарва дълги години в заслужена и
законна родителска отпуска. Според българското законодателство, в
“майчинство” вече могат да излизат даже татковците. Така че не само
млада сътрудничка, но и млад татко може да ме постави в същата
ситуация, при това - даже из невиделица (таткото не се вижда, да е
бременен).
Но
и в двата случая аз не мога да уволня нито нея, нито него, не само
тогава, когато не са на работата - не мога да го направя и тогава,
когато се върнат от своето си майчинство, загубили всякаква
скъпоструваща ми квалификация (в IT технологиите нещата се развиват със
светлинна скорост, не за 3 или 6 години, а даже за 3 или 6 месеца). При
това, забележете, даже ще се наложи да уволня този, който е работил
вместо тях през цялото това време. Когато жената се връща на работа от
"майчинство", по закон се налага да й вдигна заплатата до сегашното
ниво за нейната позиция.
Освен това е нужно да й дам
отпуската, която тя е натрупала за времето на "майчинството" и когато
тя, в крайна сметка, се върне на работа, тя може да започне с изцяло
платен 2-4-месечен отпуск. Аз не съм огромна международна компания,
която при хиляди наети работници и служители, 20 - 30 майчинства -
бълха ги охапала. И е съвсем възможно, една такава ситуация да постави
бизнеса ми “на колене” или поне под голям въпрос. От гледна точка
правата на майката, това си е напълно справедливо, но излиза, че
наказаният със задължения по отношение на чуждите права, съм аз с моята
малка фирма и хилядите други, като мен.
Но
да продължим - освен това не бих наел на работа и хора над 50 години.
Не защото имам някакъв човешки проблем с опитните и квалифицирани
професионалисти, но не бих ги наел, защото съвсем скоро те ще влязат в
т.нар. "защитена възраст" и така отново ще попадна с тях в клопка,
съвсем подобна на тази с назначената жена. Не можете да уволнявате хора
в предпенсионна възраст, трябва да им плащате заплата и всички останали
осигуровки и разходи, дори и ако работят зле. Не мога да уволня
"защитен служител", но някой все пак трябва да върши ангажиментите си
според длъжностната характеристика за работното място, и ето, аз пак
съм принуден да наема друг човек.
С оглед на казаното
до тук, би било логично да наемам на работа само мъже между 25 и 50
години. Но и тях да ги наемеш също е рисковано, защото нямам право да
ги уволня по каквато и да е пазарна причина (примерно, че приходите ми
са намалели, или променена пазарна конюнктура, или не ми харесва как
работят). Нещо повече, болезнената практика показва, че е голям риска,
ако ги уволня, те да заведат дело - и с много голяма степен на
вероятност да го спечелят - те имат “права” и законова защита, а аз съм
този със задълженията и без права.
Но
с този риск все пак бих се справил. Така че, ако Ви приема на работа,
Вие ще ми струвате €1572 месечно. Обяснявам, според актуални данни за
2011 г., от калкулатора на заплати
www.nettober.com/ може да
забележите, че Вашата заплата от €760 ще струва на моята скромна фирма
€1572. Единственият начин някак да намаля тази двукратна държавна
надценка, е да ви плащам по-малко. Но няма да ви наема на по-малка
заплата, защото според мен няма да можете да живеете нормално с
по-малко от €760. Ще изпаднете в депресия, ще си съсипете семейството и
живота, моята фирма и дори мен самия. Тоест не искам да наемам някого
за по-малко от тази сума. Та, такива дивотии стават само в Унгария.
Всички
тези сметки не са мои, а от проучване на авторитетна компания, като
Deloitte. Със сигурност може да видите, че държавата взема половината
от Вашата заплата. Вбесява ме това, че законово съм задължен да Ви
плащам повече от €1500, но вие реално получавате и виждате малко
по-малко от половината от тези пари. Особено предвид това, че здравната
грижа, която вие получавате, с нищо не е по-добра от това, което
получава всеки, работещ и за МРЗ, като тук не обсъждам евентуалните
“доплащания” за здраве на ръка или чрез напълно “законни” фондации,
нямащи нищо общо с Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) или
бюджета на Здравното министерство. Същото е и с т.н. образование, което
ме принуждава за своя сметка да Ви дообучавам, защото според Министъра,
реформата и осъвременяването на образователните програми и професии в
съответствие с изискванията на времето, ще отнеме поне няколко
десетилетия.
Също
така трябва да вземам предвид, че един 35-годишният служител или
работник има 25 дни отпуска в годината. Което означава, че някой трябва
да го замества в продължение на този месец. Следователно, ако ми
трябват 12 работници, налага се да наемам и тринадесети, за да замества
всички останали, които излизат в отпуска. Но все пак, въпреки всичко
казано дотук, аз бих могъл да ви дам работа. Аз съм смел бизнес
предприемач, а предприемачите са хора, които поемат рискове, затова бих
могъл да си продам апартамента и да заживея под наем. Надявам се, че
тези €90 000, които ще получа срещу апартамента, ще са достатъчни.
Смело ще започна свой бизнес, а ако не потръгне (което често се случва
със стартъпите - стартиращите), няма да страдам чак пък толкова.
Моята
фирма ще предлага много нужни и качествени IT услуги, които е
невъзможно да бъдат осигурени без достойни условия за труд. Ще взема на
работа 13 души - 12 на постоянни служители и един за заместване по
време на отпуски. 14 души, заедно с мен, ще могат да заработват доходи
в комфортен, добре оборудван офис с квадратура 158 м2 (според
нормативните изисквания за здравословен и безопасен труд, проверявани
от Инспекцията по охрана труда). Това ще ми струва по 10 евро на месец
на квадратен метър, плюс 3,5 евро на квадрат за комуналните услуги.
Тоест общо 2133 евро месечно. Ето ежемесечните ми разходи:
- Наем на офис и консумативи: €2133
- Заплати: 13 x €1572 = €20 436
- Други разходи: (счетоводство, маркетинг и т.н.): €3058
Общо: €25 627
Изглежда
доста страховито за ежемесечна сметка, нали? Толкова се налага да
плащам ежемесечно, без значение какви са ми доходите. И в добрите, и в
лошите месеци. И в лятното затишие, и преди Коледа, когато работата ще
е много по-малко и служителите ще “натискат” за предпразнично намаление
на рабното време и даже за 13-та заплата.
При
това положение, най-вероятно фирмата ми няма да е в състояние да
продава повече от 1000 часа бизнес услуги на месец. Т.е. за да изляза
начисто, цената ми за крайния потребител трябва да бъде €25 627 / 1000
= €25 на час. Но това е крайно недостатъчно, защото ми трябва и някаква
печалба. Не съм алчен, а и пазарът е свит заради станалата вече
хронична икономическа криза. Затова ще сложа една съвсем нормална
надценка от 20% (у нас някои надценки стигат до 300%). Това ще повиши
моята ставка до €30 на час (произнася се като «трийсет евро плюс ДДС»,
т.е. €37,5). Бих закръглил тази сума (надолу), така че клиентите ми да
плащат по €37 на час за нашите услуги.
И пак, 7 евро
от тази сума директно отиват за държавата (ДДС), 30 са приход за
фирмата. Аз съм оптимист. Нашият маркетинг "кърти" добре клиенти,
бизнес плановете ми работ идеално, можем да продаваме по 1000 часа
услуги на месец даже и на тези цени. Бизнесът върви, а аз съм доволен
от моите великолепни служители. И това генерира доход за фирмата ми от
1000 x €30 = €30 000, от които €4373 са печалба, от които пък 10% -
също отиват за държавата. Бих могъл да плащам на себе си €2446, и това
би струвало на фирмата €3144. От тази сума €1521 бих получавал като
чиста заплата (два пъти повече от служителите ми), а доходите на
фирмата биха били €1229 преди данъчното облагане.
В
тази ситуация, бих платил €122 под формата на данък печалба, плюс 2% от
дохода на фирмата, тоест €600. В крайна сметка всеки месец на сметката
на фирмата остават €507. Така аз мога да печеля €1521 месечно, но да не
забравяме, че съм си продал апартамента и съм вложил средствата в
компанията. Т.е. налага се вече да наема жилище за себе си поне за
€300, иначе ще стана бездомен. Ще живея скромно, няма да харча
прекомерно, пък и жена ми също ще работи и ще подпомага семейния
бюджет. Но време за харчене надали ще имам в излишък, тъй като за
разлика от моите служители, аз ще бачкам по 12 часа на ден, включително
и през уикендите (иначе забравете да имате фирма или собствен бизнес).
И
ето, аз мога месечно да натрупвам по €900, а моите инвестиции от €90
000 ще се избият след 100 месеца или ще ми трябват 9 години, за да си
върна средствата, вложени във фирмата, и едва след това ще мога да си
купя ново жилище (ако съм много дисциплиниран и пестелив). След това ще
мога да живея в рамките на свития бюджет, няма да плащам наем, но и да
пестя също няма да мога. Ще живея като един среден европеец. Поради
тези обстоятелства, които надявам се, че са очевидни, аз не изгарям от
желание да си продам апартамента и да вложа парите в нова фирма и такъв
собствен бизнес. Абсолютно гарантирано няма да го направя и поради
следните четири други причини:
Причина
№ 1: Моите конкурентите продават същата услуга, незаконно, при крайно
скапани условия, само за по €9 на час, като просто си прибират парите в
джоба - без касова бележка, даже без ДДС, без осигуровки и т.н. Те не
поемат отговорност, не дават гаранция, като всъщност те официално не
правят нищо - няма ги, не фигурират официално и никой (държавен орган)
не ги търси. Няма официални, законни следи от съществуването им. Не се
налага да наемат офис и да наемат на работа счетоводител. (За да бъдат
официално потърсени за проверка, преди това трябва да им бъде изпратена
съответната призовка или искане за предоставяне на документация. Но ако
те не са регистрирани официално, няма как официално да бъдат потърсени.)
Така
те занимавайки се с тази работа по пет часа на ден, лесно и бързо
заработват по €1000 на месец и ще покажат среден пръст на моята делова
оферта за качествена услуга при €760 на месец, където няма да им
разрешават да кръшкат (шопинг в работно време, кафенца, лафче на
работното място …), а ги карат да идват всеки ден според точно работно
време и да спазват много високи професионални стандарти. И няма да им
позволят да мамят клиентите, а ако го правят, ще бъдат уволнени.
Причина
№ 2. Конкурентите не си мируват (въпреки че са незаконни, а може би -
именно поради това) и ще провеждат дискредитиращи кампании срещу моята
законна фирма. Мога да се сблъскам с антикапиталистическа пропаганда из
форумите, в която ще бъда представян като алчно копеле, което взема
цели €37 за нещо, което останалия пазар прави за €9. Ще стана класов
враг на прекрасния унгарски трудов народ, докато останалите честно
работят за цели три пъти по-евтина част от моята цена.
Причина
№ 3. Моите сътрудници може да се цанят на работа при мен само за да ги
обуча безплатно, да изучат тайните на моя бизнес и да ми откраднат
изпод носа клиентите, които с кръв и пот на челото съм успял да
извоювам в битки с нелоялната конкуренция. Те ще ги примамят с лъжи, че
ще им осигурят същото качество и обем услуги, но при по-ниска цена.
След като ми откраднат достатъчно клиенти, може да решат, че да
навредят на моята компания и да бъдат уволнени заради това си е една
отлична идея. Защо?
Защото
после ще заведат трудово дело (по закон не плащат съдебни такси),
твърдейки, че съм ги уволнил незаконно, и даже могат да спечелят
делото. Аз ще правя разходи, ще си губя времето по съдебни заседания и
експертизи, а междувременно те ще работят спокойно с моите откраднати
клиенти, привличането на които ми е струвало цяло състояние, а за тях
ими е подарък. И естествено те ще бъдат обидени. Ще тръбят по всякакви
интернет форуми и сайтове за работа ще разказват, че са работили в
моята фирма и затова знаят какво говорят. Услугите ми не само са твърде
скъпи, но и качеството ми е пълно говно. Даже ще пускат от мое име
фалшиви и дискредитиращи обяви за работа, за които може и да ме
разследват (измами с надомна работа).
Причина № 4.
Моите оплаквания пред всевъзможните, призовани да спазват закона
инстанции и институции, срещу всичкото това безобразие по отношение на
мен, няма да помогнат, защото на никой не му дреме. Правилото у нас е,
че ако един стопански субект не е регистриран официално според закона,
то той на практика не съществува за съответните институции и никой няма
да му потърси сметка. Могат ли да Ви направят официална проверка, ако в
съответните регистри не фигурират Вашето име, адрес и др. контактна
информация. Законната проверка изисква законно призоваване. Но ако
някой извършва дейност без да е регистриран, той няма как да бъде
призован. Даже да се оплача в полицията, там ще започнат страшно
аргументирано и “професионално” да ми обясняват защо не могат да
заловят измамниците …
В
най-общи линии това са основните причини, поради които аз като
работодател не давам работа никому, а по същите или сходни причини
много други предприемачи, започнали собствен бизнес, също не създават
работни места освен за себе си и семействата си като вид дребен семеен
бизнес. И затова, съвсем логично (според мен) все повече хора остават
без работа, което означава, че остават и без доходи. А така все повече
хора започват да купуват все по-малко стоки и услуги и по този начин
спадат постъпленията от ДДС. До някъде това е обяснимо с примера с
цигарите. Забраниха тютюнопушенето, оборотите на заведенията спаднаха с
30-50% и така държавата не получава вече около 250 милиона приходи от
ДДС.
Това е причината честните компании да остават все
по-малко и да пускат все по малко обяви за предлагане на работа. А
по-малкото наети служители плащат все по-малко осигуровки и данъци. По
този начин държавата получава по-малко бюджетни средства за
административни услуги, образование, здравеопазване, обществен ред и
сигурност, социални помощи. Всъщност, именно затова социалните помощи
скоро ще заприличат на дажбите в концлагер. Затова ще предлагам работа
и ще разкривам нови работни мяста само ако:
-
Ще мога да уволня недобросъвестен работник или служител в мига, в който
пожелая, без след това да търпя съдебно преследване и угроза от реални
финансови санкции.
- ДДС бъде понижен от сегашното му
ниво и слезе даже под 15%, а прага за регистриране по ДДС бъде вдигнат
до 250 хил. лв. годишен оборот и даже до 1 млн. лв.
-
Ако държавата започне да взема за себе си "само" 30% от вашите пари за
осигурителен данък или даже въведе плосък данък за всички осигуровки от
10%, като при това заделяните средства не потъват в бездънния държавен
бюджетен джоб, а индивидуално се завеждат на партиди в БНБ на името на
всеки осигуряващ се (за да се не озовете след години в ситуацията, че
поради “липса на приходи” Ви налагат “таван” на щедро обещаваните днес
пенсии).
-
Ако по-високият доход не носи със себе си по-високо наказание - данък
(за сега у нас, в България, имаме плосък данък - 10%, независимо от
размера на доходите или печалбата).
- Ако държавата се
бори ефективно и с всички сили с корупцията основно сред собствените си
политици/чиновници от най-висшите до най-ниското ниво, а не с честните
компании, като им спрята наказателни проверки за непослушание.
Докато
всичко това, а и много други неща в държавата не се променят, мога, но
няма да ви предлагам работа. Докато държавата не победи корупцията във
всичките й възможни аспекти, няма да стартирам собствен бизнес, нито ще
създавам нови работни места. Иначе аз мога да предлагам работа като
един добър работодател, но за сега няма да го правя и безработицата ще
продължава да расте, докато не се договорим с държавата. (специално за
България виждам възможности за разкриване на поне
14700 нови работни места, осигуряващи онлайн доходи с интернет работа по писане на теми, като самонаето лице - подробностите тук
https://rabota.123.st).
Така
е постъпил през 50-те години на миналия век Махатма Ганди против
Британската империя - противопоставяне с бездействие и спечелил
независимостта на цяла Индия, която днес е една от най-големите и
динамични в своето развитие държави в света. Затова и Вие може да
дадете принос, ако харесвате тази статия - първо, още сега напишете
свой кометар под нея, а след това веднага я споделете в профилите си из
социалните мрежи и форуми в интернет (и по e–mail–a), за да може
всичките Ви приятели да са наясно защо имат затруднения с намирането на
работа, а така ще помогнете и на себе си, защото предлагането на работа
в България касае и Вас. И ако всички си траят, без да повдигат въпроса
публично, правителството и държавата едва ли по собствена инициатива ще
се “сезират” за проблема с работата, а ние ще продължим да опъваме
каиша и да се надяваме напразно.
------------------------------------------------------------
Фотоизточник: google.images
Индекс 
